ОТБО̀РЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; отбо̀рча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Изплащам борч, разплащам се. Плъзнаха хората на вересия да взимат, никой в брой. Един вика: „Ще ти платя, като взема заплата“. Друг: „Гроздето като продам“, трети обещава да се отборчи „на харман“ — житото си като овършее. Н. Хайтов, ДР, 35. Аз така се бях запалила по новата къща, та не можех да спя от мисли и кроежи. И я правихме с голям зор, с мъки и ядове. Едвам се отборчихме, преди да дойдеш у нас. Кр. Григоров, ПЧ, 8. — А бе, Божине, да ти дам малко жито назаем,.. Какво ще ми даваш жито, още не съм ти се отборчил за ония пусти костенурки. Г. Белев, ПЕМ, 119. Двадесет години съм аргатувал на чорбаджиите в селото,.. Като направи чорбаджията Дино сметката и ми приспадне за услугите, които ми е направил със стоката си, току виж изкара ме борчлия. „Е, братле, както виждаш, аз имам да вземам, а ти имаш да даваш“ — ще каже той,.. „Хайде и тая година да се оцаниш, та да се отборчиш“. ВН, 1958, бр. 2131., 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)